Протестът е трябвало да продължи толкова дълго, докато бъдат изпълнени следните изисквания: 1. от автобусните предприемачи да се гарантира вежливо обслужване, 2. пътниците да могат да сядат в такава последователност, в която се качват, 3. да се назначават и чернокожи шофьори по линии, които се ползват предимно от афро-американци. | |
|
|
|
Карикатура от времето на бойкота. На автобуса е написано "сегрегация", а чернокожият мъж казва "Не съм във вашата посока". |
|
|
Освен борбената им позиция ("Изморени сме, да бъдем потискани постоянно и да бъдем брутално стъпквани") протестиращите се обръщат и към принципа на ненасилието ("Искаме да убеждаваме, а не да упражняваме насилие. Любовта трябва да определя нашия тон"). В първите дни те са зависими от таксиметрови фирми, които са собственост на чернокожи, и които превозват по трима души на цената на автобуса - 10 цента. Когато полицейският комисар издава нареждане, според което всички таксиметрови фирми трябва да изискват минимална цена от 45 цента, се слага край на службата на такситата в бойкота. Тогава се създава доброволна автомобилна служба - повече от 300 души участват със собствените си автомобили. За тези коли е трябвало да бъде изработена специална система на пътуване. Хиляди диплянки се разпространяват сред протестиращите, върху тях са отбелязани 48 спирки за отиване и връщане. Само след няколко дни тази система заработва изненадващо добре. Но чернокожoто население е така обзето от духа на протеста, че понякога хората предпочитат да се движат пеша. Ходенето пеша за много се превръща в символично действие. Броят на шофьорите се повишава и по друг непредвиден повод. Много бели домакини, независимо от това, дали са за сегрегацията, нямат желание да се отказват от своите домашни помощнички. И така те всеки ден ги взимат с колите си от кварталите, в които живеят, а вечер ги връщат в къщи.Повече от 25 души са заети като шофьори през целия ден. Те работят шест дни в седмицата. На повечето спирки доброволци се грижат за това, всичко да тече гладко и пътниците да се превозват в съответните коли към целта си. Автомобилната служба е организирана по най-добрия начин, но поглъща много финансови средства. Служебните разходи на MIA се покачват на 5,000 долара месечно. С течение на времето работата в бюрата на MIA става толкова много, че е трябвало да бъдат назначени десет души. Всичко се финансира от дарения от всички части на Америка и отчасти извън границите й. |
|
|
|
Позив на MIA с исканията на протестиращите и декларирана ненасилствена форма на протеста |
