Автобусният бойкот в Монтгомъри

Въпреки, че протестът е успешен, автобусните компании и градската управа се надяват, че той ще утихне за няколко дни. Когато автобусите остават празни дори и в дъждовни дни, те показват готовност за преговори. Преговорите обаче са безуспешни. "Когато изпълним изискванията на чернокожите", казва автобусен предприемач, "те ще се бият в гърдите, че са постигнали победа над белите. А това не можем да приемем!" Градската управа и автобусните предприемачи отстояват схващането, че премахване на расовото разделение не е законово възможно.
Чрез трик градската комисия се опитва да прекъсне бойкота. Тя пуска съобщение във вестниците, че известни чернокожи духовници са сключили споразумение с тях. Но MIA реагират бързо. Всички свещеници в града се свикват и биват помолени, да оповестят в църквите, че протестът продължава. Последствията на тези бързи действия водят до това, на следващия ден автобусите също са празни.

Тогава градската управа прибягва до политика на твърдата ръка. Арестува се дори и за най-малките транспортни нарушения. Навсякъде в града са задържани шофьори на автомобилната служба, проверяват се шофьорските им книжки, застраховките, задават се въпроси за работното им място. На тези, които пътуват на автостоп, се казва, че това е забранено от закона. Така доброволната автомобилна служба е напълно парализирана. Бомбен атентат върху дома на М.Л. Кинг нажежава обстановката. Търпението на чернокожите е изчерпано. Те са на път да отвърнат на насилието с насилие.
Но влиянието на Мартин Лутър Кинг междувременно е достатъчно силно, за да може това да се преодолее. "Ако имате оръжия, вземете ги обратно в домовете си. Ако нямате такива, моля Ви, не се сдобивайте с тях! Не можем да решим този проблем с разплата. На насилието трябва да отвърнем с ненасилие!"
Когато противниковата страна забелязва, че няма да постигне нищо чрез актове на насилие, тя прибягва до масови арести. На дневен ред се изважда един стар закон, който забранява бойкота. Над сто чернокожи са обвинени и арестувани. Сред тях е и Мартин Лутър Кинг, който е осъден на 500 долара глоба за нарушение на закона на щата Алабама, забраняващ бойкота.
Снимка на Кинг от ареста му по време на бойкота.

Снимката е намерена случайно през 2004г при почистване на полицайското управление. Не е ясно защо на нея е написано "Смърт" и "4-4-68".

MIA подава молба до съда, в която се изисква премахването на сегрегацията в автобусите. На 4 юни 1956г. съдиите решават, че законите за сегрегацията в автобусите в Алабама са противоконституционни. Адвокатите на Монтгомъри обжалват пред Върховния съд на щата. Битката все още не е спечелена, защото следва обжалване на решението пред Върховния съд на щата.
Междувременно се правят все повече опити за блокиране на доброволната автомобилна служба. Застрахователни агенти отказват да застраховат колите под предлог, че рискът е прекалено голям. Застрахователен преговор с "Лоидс" в Лондон в крайна сметка решава този проблем.
Идва момент, в който автомобилната служба е обявена за незаконна организация, защото е обществена пречка и частно предприятие, което работи без разрешение и концесия.
В тази трудна ситуация излиза решението на Върховния съд, според което сегрегацията в автобусите е противоконституционна. Повече от 12 месеца афро-американците водят ненасилствен протест, докато постигнат победа.

Продължи >>>