|
На 1 февруари 1960г. четирима колежани Джоузеф Макнийл, Франклин Микейн, Дейвид Ричмънд и Езел Блеър отиват до магазин на компанията Уълуърт (известна верига) в Грийнсбъро, Северна Каролина, купуват си някои неща за училище и след това сядат в закусвалнята към магазина и молят да бъдат обслужени. Те вероятно знаят, че няма да им бъде сервирано - четиримата са чернокожи, а закусвалнята е сегрегирана. И наистина, до момента, в който са заставени да напуснат магазина при затварянето му, те още не са обслужени. |
|
Закусвалня в УълуъртTезгяхът, зад който са направени първите седящи протести, сега е музеен експонат. |
|
Първият ден в ГрийнсбъроДжоузеф Макнийл, Франклин Микейн, Дейвид Ричмънд и Езел Блеър напускат магазина Уълуърт след първата седяща стачка на 1 февруари 1960г. |
|
Този пръв седящ протест има много слаб ефект. Мениджърът на магазина казва на студентите "Можете да си седите, това не значи нищо за мен". Но когато една по-голяма група колежани идва отново на следващия ден, медиите подхващат темата, а организациите за граждански права разпространяват вестта до другите колежи. Гордън Кери, представител на Конгреса за расово равенство (CORE) пристига от Ню Йорк за да организира повече седящи протести. За две седмици студенти от 11 града провеждат такива протести основно в магазини Уълуърт и Крес. Скоро на вратите им се появяват табели "Затворено в интерес на обществената сигурност". |