| |
|
Никой не е сигурен колко участника ще достигнат до демонстрацията във Вашингтон. Някои от идващите от Юга са тормозени и заплашвани. Но на 28 август 1963г. оценките са за четвърт милион, като около 25% от тях са бели, които шевстват от монумента на Вашингтон до мемориала на Линкълн. Тежкото полицайско присъствие се оказва излишно, защото демонстрацията е изключително мирна. Тя е широко отразена от медиите и то не само в Съединените щати. Събитието включва музикални изпълнения, а сред участниците са известни представители на шоу бизнеса, като Боб Дилан, Махелия Джексън, Марлон Брандо, Хари Белфонте, Пол Нюман, Сидни Поатие и др. Говорители са всички лидери за граждански права от т.нар. "голяма шестица", както и католически, протестантски и еврейски духовници. Реч държи и работническия водач Уолтър Ройтър. Единствента жена сред говорителите е Джозефин Бейкър, която представя няколко "негърски жени, борещи се за свобода", включвайки Роза Паркс. Пред мемориала на Линкълн Мартин Лутър Кинг прокламира "Имам мечта", обръщайки се към всички американци, търсещи расова хармония. Речта на Кинг е една от най-известните в американската история. |
|
|
|
Пред мемориала на Линкълн |
|