Лого на SNCC

Макар всяка от големите правозащитни организации да се надява, че протестиращите ще формират младежка секция вътре в нея, последните предпочитат да създадат своя независима организация. Тя е наречена Студентски координационен комитет за ненасилие (SNCC, произнася се "snick" - клъцвам, белег, резка).

На 19 април домът на З. Алекзандър Луби е унищожен от мощен взрив. Адвокатът е познат като справедлив и умерен, така че бомбата засяга не само черната общност, но също и много бели. На този ден 2,500 студенти и граждани участват в мълчалив поход до градската управа. Когато пристигат, кметът Бен Уест ги очаква. На въпроса на Дайане Наш дали счита за погрешна дискриминацията на база раса и цвят, той отговаря утвърдително. По-късно Уест обяснява, че това е бил морален въпрос, на който е отговорил като човек, а не в ролята си на политик. Отговорът успокоява протестиращите, а след няколко седмици шест закусвални в Нешвил започват да сервират на чернокожи.

Седящ протест в Нешвил

До август 1961г. седящите протести включват около 70,000 участници и генерират над 3,000 ареста. Те продължават в някои райони на Юга дори след прокарването на Закона за гражданските права през 1964г., който обявява сегрегирането на закусвалните за незаконно. Методът на седящите протести е използван за интегрирането и на други публични услуги като например кинотеатрите, а SNCC, организацията на студентите, продължава да е включена в движението за граждански права още много години. Един от резултататите на протеста е и промяна в самото движение за граждасни права на афро-американците, премествайки полето на битките със сегрегацията "от съда на пазара". Той показа също, че ненасилствените акции и младежта са много удачни оръжия в тези битки.

Продължи >>>